Първата лъжичка е голям момент. Често около нея има и много въпроси: с какво да започнем, колко да предложим, кога да въведем следващата храна, какво да правим, ако бебето откаже?
Но захранването е много повече от списък с нови продукти. През този период бебето всъщност се учи да се храни. То открива нови вкусове и аромати, учи се да приема различни текстури, да дъвче, да използва ръцете си, да разпознава кога е гладно и кога вече е сито. Постепенно храненето се превръща и в общуване, самостоятелност и време, споделено със семейството.
Затова възрастовите периоди по-долу са само ориентир. По-важно от точната дата в календара е как се развива конкретното дете и за какво е готово.
4-7 месеца: първите храни са само началото
В началото няма нужда да мерим успеха по това колко лъжички са изядени. За бебето дори една лъжичка е цяло ново преживяване - различен вкус, аромат, температура и консистенция от познатото досега мляко.
При класическото захранване често се започва с подходящи за възрастта еднокомпонентни пюрета. Така детето има възможност постепенно да се запознае с отделните вкусове, а родителят - да наблюдава как ги приема. С времето продуктите започват да се комбинират и менюто естествено се разширява.
Добре е обаче да наблюдаваме не само храната, а и детето. Посяга ли към лъжицата? Интересува ли се от това, което ядат другите? Отваря ли уста за следваща хапка? А когато вече не иска - обръща ли глава, затваря ли устата?
Бебетата имат естествени сигнали за глад и ситост. Вместо непременно да настояваме за „още две лъжички“, можем постепенно да се учим да ги разпознаваме и уважаваме.
Още от първите пюрета е добре да си задаваме и друг въпрос: какво е качеството на храната, която предлагаме?
Не само „тиква“, а откъде идва тази тиква. Не просто „месо“, а какво месо. Как са отгледани и съхранявани продуктите? Как е приготвена храната? Когато готвим вкъщи, важни са и добрата хигиена и правилното съхранение.
А след първите няколко продукта идва практичната част - какво следва утре? Кога да включим следващата храна? С какво да я комбинираме?
За родители, които искат да следват предварително структурирана последователност, без сами да планират всеки продукт и комбинация, Pureo Водено захранване може да бъде практично решение. Програмата е създадена от нутриционист с дългогодишен опит и следва ясна и лесна за прилагане последователност, която спестява голяма част от планирането, пазаруването и готвенето и дава повече спокойствие как да продължите нататък. Използваните продукти са био и идват от доверени и проверени източници.
7-12 месеца: повече от повече продукти
След първите пюрета идва времето бебешкото меню постепенно да стане по-богато. Появяват се повече зеленчуци и плодове, различни зърнени храни и подходящи източници на протеин според вече въведените продукти.
Но разнообразието не означава само дълъг списък със съставки.
Важно е детето постепенно да среща различни вкусове, аромати, цветове, форми и консистенции. Умения като преместване на храната в устата, отхапване и дъвчене се развиват с времето и срещата с различни текстури е част от този процес.
И да - тук храненето започва да става по-цапащо.
Бебето иска да докосне храната, да я смачка между пръстите си, да я помирише, да опита да я вземе само. Това не е непременно „игра вместо хранене“. Детето опознава храната чрез сетивата си и постепенно се превръща от пасивен получател на лъжичката в активен участник.
Това е добър момент и да започнем да гледаме по-внимателно готовата бебешка храна. Надписът „за бебета“ не ни казва всичко. Прочетете реалния състав. Какви продукти са използвани? Колко разнообразни са те? Как е приготвена храната?
Furisto Bebe е пасирано бебешко меню за периода след началото на захранването и е вариант за дните, в които родителят предпочита готова храна, но държи на подбраните съставки и начина на приготвяне. За семейства, за които био произходът е важен критерий, Furisto Zeleno предлага меню, приготвено изцяло с био продукти.
12-36 месеца: нека менюто не се свива до любимите три ястия
След първата година повечето деца вече имат мнение по въпроса какво искат да ядат. И обикновено умеят да го показват.
Точно тогава се появява един много разбираем капан. Ако пастата винаги се изяжда, а броколите остават в чинията, защо отново да готвим броколи?
Защото едно „не“ днес не означава непременно „никога“.
Продължавайте да срещате детето с различни продукти, без всяко опитване да се превръща в условие храната задължително да бъде изядена. Не е необходимо и всяка чиния да бъде съвършено балансирана сама по себе си. По-полезно е понякога да погледнем цялата седмица.
Имаше ли различни зеленчуци? Плодове? Различни зърнени и бобови храни? Редуваха ли се източниците на протеин? Срещна ли детето различни цветове, аромати и текстури?
Така много по-лесно можем да преценим дали детското меню действително е разнообразно.
И още нещо важно - децата не учат за храната само от собствената си чиния. Те гледат нас. Семейните хранения им дават възможност да наблюдават, да имитират, да общуват и постепенно да се почувстват част от общото хранене. Не е необходимо всяко хранене да бъде заедно, но когато имаме възможност, си струва да седнем на една маса.
А ако не успяваме да осигурим всичко това всеки ден?
Разнообразното детско хранене изглежда лесно на хартия. В ежедневието означава да планираш меню, да поддържаш голям набор от качествени продукти вкъщи, да пазаруваш и да готвиш всеки ден - понякога по няколко пъти.
И не всяко семейство има времето или желанието да прави всичко това само.
Тогава детската кухня може да бъде практично решение. Важното е да изберем правилната - със същите критерии, които бихме използвали, ако готвим у дома.
Погледнете седмичното меню, а не само днешния обяд. Прочетете състава. Вижте колко различни продукти присъстват. Интересувайте се откъде идват суровините, как се приготвят ястията и кой разработва рецептите.
Детска кухня Furisto е пример за такъв подход. Менютата се създават с участието на сертифициран в Станфорд нутриционист, като разнообразието и балансът се разгръщат в рамките на 6 дни. Използват се различни зеленчуци, зърнени храни и източници на протеин, а при подбора на храната внимание се отделя на състава, качеството и произхода на продуктите.
Смисълът на добре избраната детска кухня не е просто някой друг да сготви обяда. Тя може да свали от родителя голяма част от ежедневното планиране и готвене, без това да означава компромис с критериите към храната.
От „нахрани ме“ до „аз сам“
Някъде между първото пюре и семейната маса се случва още една голяма промяна. Детето започва да иска да участва.
Първо посяга към храната. После я хваща с цяла ръка. Постепенно движенията стават по-прецизни. А в един момент идва и неизбежното посягане към лъжицата.
Това е част от ученето. Храненето дава възможност на детето да упражнява координацията между ръцете и очите, различните видове захват и постепенното използване на прибори.
Затова има значение не само какво поставяме в купичката, но и дали средата позволява на детето да опитва само. Подходящият размер на съда, удобният прибор и стабилната купичка могат да направят първите опити по-лесни. Вакуумното дъно например помага съдът да остане на място, докато малката ръка все още се учи да загребва.
Точно за този етап са създадени и бамбуковите купички на MyMunche - когато храненето постепенно се превръща от нещо, което правим за детето, в нещо, което то все повече се учи да прави само.
А кога е подходящо да дадем първата лъжица? Какви съдове са удобни в различните етапи? И как да насърчаваме самостоятелното хранене, без да се притесняваме от неизбежното цапане?
Това е следващата естествена тема след първите пюрета. Защото захранването не приключва, когато детето започне да яде „нормална храна“. То постепенно се превръща в умението да се храниш разнообразно, да познаваш собствените си сигнали за глад и ситост и един ден уверено да заемеш своето място на семейната маса.









