Приказките имат силата да помагат при различни проблемни ситуации и емоционални състояния. Ето няколко причини защо е така от гледна точка на детското развитие и психология:

1. Моделират поведението чрез разказване на истории. Децата учат най-добре, като наблюдават - дори измислени герои. Ако историята показва как "Бебето Алекс Храбрият" опитва зелен грах и осъзнава, че не е страшен, е по-вероятно детето ви да последва примера му. Това е прикрито социално обучение.
2. Намаляват натиска. Вместо възрастните да се намесват с "Изяж си броколите", историята измества фокуса от масата и превръща опитването на храна в приключение. Това намалява стреса, който е основен блокиращ фактор по време на хранене.
3. Ангажират въображението и създават емоционална връзка. Особено на възраст 2-5 години, когато децата се асоциират с героите. Това им помага да възприемат по-лесно послания - като "опитването на нови храни ме прави силен" или "готвачите са смели изследователи".
4. Подкрепят рутината. Многократното четене, не само преди лягане, а и преди хранене, се превръща в част от навиците на детето и засилва положителните връзки в последващия ритуал. Като например с опитването на нови храни. Това се превръща в познат сценарий, а не в битка.

Всичко това може да достигне следващо ниво, ако приказката е персонализирана, т.е. героят носи името на детето, има неговите черти и характер. С Fairytales е изключително лесно да създадете вълшебна приказка с участието на вашето дете като главен герой! Ние вече го направихме с Маймунче и ви споделяме историята, която платформата написа за него по-долу.

Маймунче, малко и палавко, обичаше да играе повече от всичко на света. То скачаше от клон на клон, гонеше пеперуди с цветни крилца и се криеше зад големите листа на банановите дръвчета. Игрите бяха толкова забавни, че често забравяше, че е гладно!

Един ден, Маймунче играеше на криеница със своите приятели – шарената папагалка Рики и сънливата коала Коко. То се смееше и подскачаше, докато не усети, че му е доста отпаднало. Коремчето му къркореше, но Маймунче реши да продължи да играе. „Храненето е скучно! Искам да играя още!“, помисли си то.

Рики и Коко забелязаха, че Маймунче не е толкова енергично, колкото обикновено. „Какво има, Маймунче? Защо не скачаш толкова високо?“, попита Рики, като наклони глава на една страна.

„Маймунче, изглеждаш малко уморено. Може би трябва да хапнеш нещо?“, предложи Коко, като се протегна и прозина.

„Нямам време за хранене! Трябва да хвана тази красива синя пеперуда!“, отговори Маймунче, но гласът му беше тих и изморен.

Тогава Рики и Коко се спогледаха и решиха да помогнат на своя приятел. „Маймунче, знаеш ли, че храната е като гориво за тялото ти? Без гориво няма как да скачаш, да играеш и да се забавляваш!“, обясни Рики.

Коко добави: „И не всяка храна е еднаква. Представи си, че имаш магическа палитра и всяка храна има цвят. Червеното е за силата, жълтото е за енергия, а зеленото е за растеж!“. 

Маймунче се замисли. „Магическа палитра ли? Това звучи интересно! Но аз обичам само банани!“, отвърна то.

Рики се усмихна. „Бананите са чудесни, защото са жълти и дават много енергия! Но какво ще кажеш да опитаме и други цветове?“, предложи Рики.

Коко вече беше подготвил специална изненада. Той извади от една голяма палма пъстра кошница, пълна с различни плодове. Имаше червени ягоди, оранжеви моркови, зелени листа от спанак и дори няколко лилави сливи!

„Уау! Какво е това? Изглежда като дъга в кошница!“, възкликна Маймунче, очите му се разшириха от изненада.

Рики взе една червена ягода и я подаде на Маймунче. „Опитай! Ягодите са пълни със сила и ще ти помогнат да скачаш още по-високо!“, каза той.

Маймунче плахо взе ягодата и я опита. „Ммм, вкусно!“, извика то. След това опита морков. Беше хрупкав и сладък. После опита и спанак. „Това е малко странно, но не е лошо!“, каза Маймунче с пълна уста.

Докато хапваше различните плодове и зеленчуци, Маймунче започна да се чувства все по-добре. Енергията му се върна и то отново започна да подскача и да се смее.

„Виждаш ли, Маймунче? Когато ядеш различна храна, получаваш всички цветове от магическата палитра и ставаш още по-силно и енергично!“, каза Коко.

Рики добави: „И най-важното е, че когато си здрав и силен, можеш да играеш още повече!“. 

Маймунче се засмя. „Права сте! Яденето не е толкова скучно, колкото си мислех! Особено когато има толкова много цветове и вкусове!“, възкликна то.

От този ден нататък, Маймунче винаги се стараеше да яде разнообразна храна. То обичаше да похапва банани, но също така се радваше на ягоди, моркови, спанак и всички останали плодове и зеленчуци, които можеше да намери в джунглата.

Веднъж, докато Маймунче си похапваше цветна закуска, то видя малко слонче, което тъжно седеше под едно дърво. Маймунче се приближи до него и го попита: „Защо си тъжен, слонче?“. 

Слончето отговори: „Тъжен съм, защото искам да играя с другите, но съм много уморен. Нямам сили да тичам и да се забавлявам!“. 

Маймунче се сети за това, което беше научило от Рики и Коко. „Знам какво ще те ободри!“, каза то и му предложи една червена ябълка. „Ябълките дават сила!“, обясни Маймунче.

Слончето изяде ябълката и след малко се почувства по-добре. То започна да тича и да играе с другите слончета. Беше толкова щастливо, че имаше енергия да се забавлява!

Маймунче се усмихна. Беше много щастливо, че можеше да помогне на своя приятел. То разбра, че когато се грижиш за себе си и за другите, животът е много по-забавен и цветен!

От този ден нататък, Маймунче стана известно в джунглата като „Малкото цветно чудо“. То обикаляше джунглата и разказваше на всички животни колко е важно да се хранят разнообразно, за да бъдат здрави, силни и щастливи.

Една сутрин, докато Маймунче си търсеше вкусни плодове, чу странен шум зад едно голямо дърво. Беше тихо хленчене. Маймунче предпазливо се приближи и видя малко птиче, паднало от гнездото си.

Птичето беше уплашено и изглеждаше много гладно. Маймунче веднага се сети какво трябва да направи. То бързо събра няколко малки червейчета и ги предложи на птичето.

„Ето, хапни си! Това ще ти даде енергия, за да се върнеш в гнездото си!“, каза Маймунче.

Птичето клъвна червейчетата и след малко започна да маха с крилца. То се опита да излети, но все още беше твърде слабо.

Маймунче помисли за момент. То се сети, че има една много специална круша, която му беше дала неговата приятелка – мъдрата костенурка. Крушата беше пълна с витамини и минерали и можеше да помогне на птичето да се възстанови бързо.

Маймунче внимателно извади крушата от своята торбичка и я предложи на птичето. „Тази круша е специална! Тя ще ти даде много енергия!“, каза то.

Птичето клъвна от крушата и след малко започна да маха с крилца по-силно. То направи няколко опита и най-накрая успя да излети. Птичето се издигна високо в небето и се върна в своето гнездо.

Маймунче се усмихна широко. Беше толкова щастливо, че можеше да помогне на малкото птиче. То разбра, че когато споделяш това, което имаш, с другите, правиш света по-добър.

От този ден нататък, Маймунче продължи да играе, да се забавлява и да се грижи за себе си и за своите приятели. То никога не забравяше колко е важно да се храни разнообразно, за да бъде здраво и жизнено за игри. И винаги беше готово да помогне на всеки, който има нужда от него.

Един слънчев ден, Маймунче седеше на един клон и похапваше една голяма, сочна мандарина. То се наслаждаваше на вкуса и на слънчевите лъчи, които галеха козинката му. Изведнъж, то чу глас.

„Маймунче! Маймунче! Помогни ми!“, викаше някой.

Маймунче се огледа и видя малка катеричка, която беше заклещена на един висок клон. Катеричката беше много уплашена и не можеше да слезе.

Маймунче бързо се приближи до катеричката и се опита да я успокои. „Не се страхувай! Аз ще ти помогна!“, каза то.

Маймунче внимателно се покатери на клона и протегна ръка към катеричката. „Ела при мен! Аз ще те хвана!“, каза то.

Катеричката плахо се приближи до Маймунче и се хвана за ръката му. Маймунче внимателно я пренесе до по-ниско клонче и катеричката безопасно слезе на земята.

Катеричката беше толкова благодарна на Маймунче, че го прегърна силно. „Благодаря ти, Маймунче! Ти си моят герой!“, каза тя.

Маймунче се усмихна. Беше много щастливо, че можеше да помогне на катеричката. То разбра, че когато си добър и мил към другите, получаваш много любов и благодарност.

От този ден нататък, Маймунче и катеричката станаха най-добри приятели. Те играеха заедно, споделяха си храна и се грижеха един за друг. Маймунче научи катеричката да яде различни плодове и зеленчуци, а катеричката научи Маймунче да търси вкусни ядки и семена.

Заедно, те създадоха една голяма и цветна градина, пълна с различни плодове, зеленчуци, ядки и семена. В градината имаше място за всички животни в джунглата и всички можеха да се хранят и да се забавляват заедно.

Маймунче беше много щастливо, че има толкова много приятели и че може да живее в един свят, пълен с цветове, вкусове и любов. И то никога не забрави, че най-важното е да се грижиш за себе си и за другите, за да бъдеш наистина щастлив.

И така, малкото палаво Маймунче, което обичаше да играе повече от всичко друго, стана пример за всички в джунглата. То показа на всички колко е важно да се храниш разнообразно, да бъдеш добър и мил към другите и да се радваш на живота. И всички в джунглата живееха щастливо и цветно завинаги!

Платформата на Fairytales е чудесен инструмент за генериране на персонализирани приказки. В тях можете да включите:

• Името на своето дете - Александър, Мария, Иван, Беатрис, Макая или Тервел, вие имате думата в това как се казва главният герой в приказката.
• Възрастта му - приказният герой може да е на точно толкова години, на колкото е вашето дете.
• Ролята и характера му - момче или момиче; дете, син, дъщеря, брат или сестра; палаво, игриво, креативно, смело. Вие избирате качествата на своя герой.
• Вълнуващи светове - от приказки с животни, през фантастични истории, до космически приключения. Имате свободата да се впуснете в различни теми чрез своята история.
• Поука - имате възможност да адресирате най-разливни проблеми в поведението на своето дете, като опишете какви са трудностите, които срещата при определени ситуации в ежедневието. Например: детето се страхува да опитва нови храни или изцяло отказва да се храни.

Създайте персонализирана приказка и за своето дете за броени минути! Толкова е лесно, уверете се сами тук. А след като историята е написана, можете да се абонирате за последващи приказки, които да получавате по имейл всеки ден. Така с детето ще си имате собствена поредица, която ще превърне четенето във вълшебен ритуал.